Вроденият мегаезофагус се среща по-рядко , свързан е с породата – т.е. чистопородните кучета са по-засегнати и се унаследява ( Great Dane ,НОК , ирландски сетер , лабрадор , голдън ретривър , нюфаундленд , шар пей) . При котките – сиамки .
Етиологията е слабо изяснена .Изследвания върху кучета с мегаезофагус сочат , че се причинява от дефект  в аферентните пътища , а обратния път – от мозъка към мускулатурата е запазен . Освен това е запазена инервацията на сфинктерите , което доказва , че няма  база за сравнение между мегаезофагуса  при кучето и ахалазията при човека  . Придобития мегаезофагус понякога е следствие от друго заболяване – миастения гравис , хипоадренокортицизъм , дисавтономия (котки ) , полимиозит ,  полирадикулоневрит , ботулизъм , черепномозъчна травма или неоплазия  , отравяне – с олово или ФОС .
   Вроден идиопатичен мегаезофагус – признаци – регургитация , треска , саливация , диспнея , кашлица , мукопуролентно изтечение от носа . Появяват се след отбиването , поради преминаването към по-твърда храна .  Могат да заболеят няколко кученца от едно кучило . Основната диференциална диагноза е vascular ring anomaly , доказва се с контрастна Rö – точно над сърцето има стриктура ..

Лечението включва медикаменти  и повдигната позиция при хранене (45 -90 ˚ ) . Ако се налага – промяна в консистенцията на храната . Прогнозата  при това заболяване е предпазлива . В най-добрия случай може да настъпи спонтанно възстановяване  , защото около 6 месечна възраст настъпва физиологичната зрялост на хранопровода (рядко ) .

Колко ще живее пациента често зависи  от грижите на стопаните , защото те са до края на живота – месеци и години . Прогнозата зависи и от степента на разширение на хранопровода. Когато е значително  най-често се стига до усложнения – например аспирационна пневмония (попадането на стомашно съдържание в алвеолите води до моментална некроза поради ниското pH ) . .

Придобит идиопатичен мегаезофагус .  Възраст – над 8 години  ,  могат да заболеят  както чистопородни кучета ,така и кръстоски . Признаци – регургитация .
Стопаните често смятат , че кучето повръща . Как да различим регургитацията от повръщането ? Регургитацията е свързана с храненето и настъпва минути  до часове след него . При регургитацията няма саливация  , гълтателни движения , напъване и контракции на коремната стена .
Най –подозрителната за мегаезофагус комбинация  е регурдитация с кашлица . Кашлицата може да е свързана с чисто механичното притискане на белодробната тъкан от раздутия хранопровод . От друга страна , тя може да е симптом на най- честото усложнение от мегаезофагус – аспирационна пневмония . Всеки засегнат пациент е застрашен от внезапна смърт от аспирация и обструкция на дихателните пътища .

Загуба на тегло – въпреки запазения апетит кучето слабее . Това се дължи  на неадекватния прием на храна – малко от нея достига стомаха .Няколко седмици  след това следват усложненията  -  намален апетит и саливация – причината е прогресиращия езофагит . Той е свързан със силен дискомфорт при хранене . Получава се порочен кръг .
Клинично изследване  - придобития мегаезофагус се манифестира със силна загуба на тегло . Мукопуролентното носно изтечение  с треска  свидетелстват за аспирационна пневмония . Аускултация – експираторни хрипове . Тест Valsava – положителен е когато езофагуса изпъкне отляво на шията . Генерализираната мускулна слабост и неврологичен дефицит е признак на миастения гравис като първично заболяване , с вторично възникнал мегаезофагус . Генерализираната мускулна атрофия с болка – към полимиозит като първично заболяване .

Диагностични изседвания :

Рентгенография – красноречиво изследване – дори и нативна Rö на шията и гръдния кош е достатъчна .Вижда се разширения , изпълнен с въздух  хранопровод . Може да се направи и контрастна Rö , но трябва да се има предвид опасността от аспирация на контраста . И обратното – при данни за аспирационна пневмония  в анамнезата , винаги трябва да се включва мегаезофагус като диференциална диагноза.

• CBC  и биохимия

   Лечение  - два вида :

Идентифицирано първично заболяване – съответно за заболяването

• Идиопатичен мегаезофагус – нелечимо . Налага се  промяна в хранителния режим ,  т.е .   хранене в повдигнато на поне 45 ˚ положение на тялото . Не става въпрос за повдигане на главата на кучето  ,  а на цялата предна половина на тялото ! По този начин гравитацията спомага за преминаването на храната в стомаха . След нахранване кучето трябва да стои в тази позиция поне още  10 минути . Хранопроводът буквално никога не е напълно празен при мегаезофагус (задържаната храна дразни лигавицата и причинява възпаление ) .Полезно е пациента да стои по 10 минути в повдигната позиция между храненията и особено  преди сън .

  Консистенция на храната .Всяка консистенция има предимства и недостатъци .Трябва да се опитат всички , независимо какво е яло кучето дотогава  и да се види коя се толерира най-добре .

• Суха храна
• Топки (кюфтета ) от консервирана храна
• Топки от консервирана храна с добавена суха храна

Консервирана храна смляна на каша – преминава лесно в стомаха , но има и по-висок риск от аспирация .

    Не се препоръчва даването на таблетки на кучета с мегаезофагус .