Ветеринарна клиника ЕСКОВЕТ - ветеринаро-медицинска помощ, прегледи, лабораторни изследвания, ехография, хирургия

Dirofilaria immitis е нематод, който паразитира в пулмоналните артерии на кучето. При необичайни обстоятелства може да се открие и в дясната половина на сърцето (силна инвазия или синдром на v. cava). Възможно е да се установи и при котки и порчета. Възрастните индивиди се задържат в пулмоналните артерии от кръвния ток. При спиране на притока на кръв те изпадат в дясната камера.

Биологичен цикъл: Жизненият цикъл на D. immitis преминава през женски комар, тъй като само те смучат кръв и по този начин разпространяват заболяването. Женският комар смуче кръв от куче или друг краен гостоприемник, в който циркулира ларва първи стадий ( L 1- микрофилария ). Микрофилариите се раждат от женските възрастни индивиди и попадат в кръвния ток. Във комара ларвата преминава през два стадия ( L 1- L 2 и L 2 – L 3) за около 14 дни. L 3 достига до хоботчето на комара и при следващото кръвосмучене се инокулира в кожата на гостоприемника. След проникването започват да мигрират през подкожните тъкани и мускулите на гостоприемника и преминават през още два стадия ( L 3 – L 4 и L4 – L 5). L 5 пробива стената на вените и по кръвен път достига до пулмоналните артерии. Ларвите достигат полова зрелост в пулмоналните артерии за 190 – 285 дни след инокулирането. Зрелите мъжки индивиди достигат 9.5 – 17 см дължина, а женските – 13.5 – 30.5 см.

След достигане на полова зрелост възрастните индивиди копулират и започват продукция на микрофиларии, предимно по средата на деня. При котките циркулиращи микрофиларии обикновено липсват, поради имунна реакция на организма или заразяване с еднополови форми. Микрофилариите имат продължителност на живот 2 години при кучето и могат да се предадат от майката на малките кученца, но не могат да се развият до възрастни индивиди.

Патофизиология: Първоначалните промени в пулмоналните артерии се наблюдават почти веднага след контакта на паразита с интимата на съда, но могат да бъдат наблюдавани само с електроенен микроскоп. Най- характерното изменение е силно увеличения диаметър на съда и удебеляването на ендотела и медията. Върху ендотела се наблюдава силно изразена адхезия на тромбоцити. Пулмоналните артерии дилатират и се нагъват, а по- малките се запушват от емболи. Това води до харектерната находка при пентгенографско изследване – замъглени, увеличени и нагънати пулмонални артерии.

Удебеляването на ендотела и медията на съдовете, комбинирано с обструкцията на кръвния ток в по- тежки случаи води до повишено артериално налягане. При повечето кучета с положителна рентгенографска находка се наблюдава и повишено артериално налягане. Тежестта на измененията зависи от устойчивостта на съдовете и налягането, което се оказва върху тях, както и от имунния отговор на организма – гостоприемник.

Увеличаването на дясната половина на сърцето се наблюдава при кучета с много силна инвазия и се дължи на повишеното артериално налягане. Това от своя страна води до невъзможност да функционира нормално дясната половина на сърцето.

Повишеният пермабилитет на съдовете води до преминаване на плазма и кръвни клетки през стените им. Наблюдава се периартериален оток и възпаление. Възможно е да се развие тромбоемболия, което допълнително да затрудни кръвния ток. Често срещано явление е развитието на алергичен пневмонит, който се открива след рентгенографсо изледване – дифузно инфилтриране на интерстициума и алвеолите. В тези случаи микрофиларии не се откриват в кръвта. Предполага се, че са локализирани в пулмоналното кръвообращение и продуцират алергени. Този тип реакция се поддава на кортикостероидно лечение.

Освен сърцето и белия дроб могат да се засегнат и бъбреците. Образуването на имунни комплекси в гломерулите е едно от най- честите усложнения. Това води до протеинурия.

Кучета: По- голямата част от кучетата с наличие на D. immitis не показват клинични признаци. Рентгеновата находка е отрицателна. Клинични признаци обикновено се наблюдават при кучета с голям брой възрастни форми на кг тегло от месеци или години.

Най- честите клинични признаци са кашлица, тахипнея и диспное и се развиват вторично след засягане на паренхима на белия дроб. Кашлицата е дълбока и се усилва след физическо натоварване. Развива се и хипоксемия поради намалената вентилация и перфузия през белия дроб. Животните показват невъзможност да извършват тежки физически натоварвания поради хипоксемията и намаления приток на кръв към скелетната мускулатура.

При много тежки състояния се наблюдава синкоп след физическо натоварване или емоция. При малък брой кучета е наблюдавано изкашляне на кръв и мелена, поради руптура на малки кръвоносни съдове.

Характерни признаци за дясностранна сърдечна недостатъчност са – асцит и хепатомегалия. Често се наблюдава и отпускане на v. jugularis.

Котки: В повечето случаи протича асимптомно. Смъртта настъпва внезапно поради емболия. Може да се наблюдава кашлица, синкоп, повръщане и загуба на тегло. При котките често възрастни форми се откриват на неспецифични места – мозък, око, перитонеум, бронхи, далак.

Диагноза: Основава се на откриването на микрофиларии в кръвна натривка или използване на антигенен тест за възрастните форми. Ако се окажат положителни се пристъпва към рентгенова снимка и ехокардиография ( особено при котки). Възможно е да се открият възрастни форми без да има микрофиларии в следните случаи: 1. Наличие на незрели възрастни индивиди; 2. Еднополови зрели форми; 3. Стерилни зрели форми; 4. Имунологична деструкция на микрофилариите от гостоприемника.

Горната статия не може да служи за самостоятелно лечение на Вашият дмашен любимец! При подобни симптоми незабавно се обърнете към Вашият ветеринарен лекар!